Мексико и Куба – Карибска палитра

 
Едни от най-, най-, най-любимите ни места, където обожаваме да пътуваме и да водим хора с приключенски дух, интерес към цивилизациите и почитатели на хубавите плажове - вече повече от десет години обичаме от сърце Мексико и Куба и показваме на всички, които ни се доверят тази КАРИБСКА ПАЛИТРА.

Мексико – люлката на ацтеки, маи, олмеки, толтеки – редица харектерни индиански култури и Куба – гостоприемния „Остров на свободата“. Заради много разнообразни обекти – исторически, археологически, географски, природни и такива, свързани с традициите, наричаме тази програма „Карибска палитра“, точно както с пъстри барги древните индианци са изобразявали едно от върховните си божества – Кетцалкоатл или „Пернатият змей“.
В програмата сме включили редица основни обекти, които си заслужава да бъдат посетени поне веднъж в живота, някои от които са обекти на ЮНЕСКО.

В класацията на реномирания туристически сайт „Touropia” на първо място е Теотихуакан и е задължително да се посети според нас. Теотихуакан е обект на ЮНЕСКО, а в миналото е бил религиозен и церемониален център. За неговото огромно значение говори и преводът на името му - „Мястото, където боговете са родени“. Бил е мегаполис за времето си с над 200 000 души население, а през XII век е „преоткрит“ от ацтеките след три века период на запустяване и е използван за култови ритуали. Интересното е, че основаването на Теотихуакан през I век пр.н.е. не се свързва с конкретни индиански племена или цивилизацията, а на негова територия са се обособили различни „квартали“ на много културни групи. За огромната територия и богатството на обекти говори и факта, че от 1905 година, когато е открита Пирамидата на слънцето, до ден днешен разкопките продължават. Някои археолози свързват основаването на града с толтеките, олмеките или тотонаките, но други пластови разкопки поставят под въпрос това твърдение и доказват, че културата създала Теотихуакан е още по-древна дори от културата Тула. Сред обектите, които ще видим са вече споменатата Пирамида на слънцето, Дворецът на Ягуара, Дворецът на Кетцалкоатл, улицата на смъртта, Пирамидата на Луната и други. Древните цивилизации са известни със своята жестокост, но първенство в това отношение държат индианските култури. За това говори разкритата променада на мървите в Теотихуакан със стенописи и украса, разкриващи човешки жертвоприношения. Жертвите най-вероятно са били вражески воини, убивани ритуално, за да бъде измолен просперитет от боговете. Някои от жертвите са били разчленявани, други обезглавявани или заравяни живи. В разцвета на града е била развита търговията – вази от града са открити на територията на цяло Мексико. Характерното за тях е, че са били с три плоски крачета и рисувана украса.

В същия сайт на второ място е поставен друг древен град – Чичен Ица – едно от новите 7 чудеса на света. Ще посетим археологичния обект по време на целодневна екскурзия. Чичен Ица е главен град на маите, техен политически, културен и религиозен център. В превод името на града означава „Кладенецът на племето Ица“, основан е през VIII век. Главен обект е пирамидата на Кукулкан – Пернатият змей в културата на маите, до която водят 365 стъпала, колкото са и дните от годината, а всяка тераса представлява месец от техния годишен календар. На върха ѝ са принасяни в жертва на бог Кукулкан пленените воини или играчите в ритуалната игра „Пок-та-пок“. Всъщност тази игра доста наподобява съвремения футбол. Друг интересен обект е Обсерваторията, откъдето служители са правели астрономически наблюдения, изчисления, церемонии от религиозен характер, определяне на времето.

На десето място е поставена катедралата Метрополитана и ние няма да я пропуснем. Намира се на централния площад Сокало в Мексико сити и е най-старата и голяма катедрала в Латинска Америка. Датира от XVI век, а архитектурата ѝ е в бароков стил с различни готически и ренесансови елементи. Определено е впечатляващ обект.

На следващото единадесето място са поставени сеноте. Названието идва от юкатански маянски и означава „кладенец“. Всъщност това е много подходящо име, тъй като сеноте представлява дълбока, широка яма в земята с карстов произход. Има кръгла форма и е пълно с вода. Най-често се среща на Юкатанския полуостров. Срещат се с дълбочина от 50 до 100 метра, а някои от тях са свързани с хоризонтални подземни речни системи. В древността маите са използвали сеноте не само за източник на вода, но и като място за извършване на жертвоприношения.