02 980 51 41
Делхи - комплексът Мехраули - Nikona
Археологическия парк Мехраули
Ню Делхи
Индия е страната с хиляди лица, а богатството от обекти от национален и световен калибър е изобилно. Едно любопитно място, където можете да се запознаете с миналото на страната, ако разполагате с по-кратко време, е в южната част на Делхи.
Археологичен парк Мехраули се простира на 200 акра в едноименния квартал и е свързан с един от най-значимите обекти тук - Кютуб Минар (Обект на ЮНЕСКО). В парка има над 100 исторически значими обекта. Един от тях са останките от Лал Кот – крепост, построена през 1060 година от династията Томара. Това я прави най-стария съществуващ форт в Делхи. Другите архитектурни обекти са реликви от следващи периоди в историята на Индия - от династиите Калджи, Туглак, Лодхи, Могулската империя и британското владичество
Прелюбопитна е гробницата на Гияс уд дин Балбан - деветия султан от династията Мамлюк. Построена е около 1287 година с каменна зидария, а историческото ѝ значение се свързва развитието на индоислямската архитектура, тъй като тук се се появява за първи път ислямската арка.
Друг значим обект е джамията и гробницата на Маулана Джамали Камали, построена в периода 1526 - 1535 година. Всъщност, както подсказва и името, в този обект има два обекта, които са свързани помежду си - гробница и джамия. Всъщност “Джамали” е псевдонимът, даден на шейх Фазлу’ла, известен като шейх Джамали Камбох, Джалал Хан, известен суфистки светец, живял по време на династията Лоди и династията Мугал. Джамали е бил популярен поет, който често кърстосвал земите на Азия и Близкия изток и се радва на покровителството на владетелите по това време, включително на Хумаюн. Поезията му отразява персийския мистицизъм на времето, а двете му най-популярни творби са “Слънцето и Луната” и “Духовното пътешествие на мистиците”.
Според историците Камали е бил неизвестен човек, ученик на Джамали, а двамата са били свързани с романтични чувства, за което доказва разположението на гробовете им - поставени са по начин, който предполага, че са били любовници.
Друг обект, впечатляващ с архитектурата си е, Раджон Ки Баоли - кладенец, изграден стъпаловидно през 1506 година от Даулат Кан, представител на династията Лодхи. Всъщност, този “кладенец” изниква пред очите на пътешественика изведнъж и се разгръща изящно пред очите с трите си етажа, разположение напълно под земята, а структурата включва джамия и гробница. Високите стъпала водят надолу към водата от северната страна, а източната и западната са затворени от стени, на които има платформи и по дванадесет стълба, оформящи сводове. Самата сграда е правоъгълна и се състои от дълбока шахта на кладенец, до която може да се стигне по широко стълбище. Отворената ниша в южната стена служи като проход и свързва кладенеца с резервоара за вода. Функцията на този обект не е била само свързана с водоснабдяване. Следите по стените показват, че мястото се е осветявало от горящи лампи и явно е било място за социални и културни събития - публично пространство, посещавано дори през нощта.
Близо до археологическия парк е Кютуб Минар (Обект на ЮНЕСКО) - най-високото тухлено минаре в света и част от най-старата джамия в Индия, която препоръчваме да посетите.
източници:
https://www.indiawaterportal.org/articles/sun-stone-and-water-rajon-ki-baoli
