Легенди за манастира Татев

Легенди за манастира Татев - Армения

Татевският манастир се намира в района на Сюник на висока скала с изглед към дълбокия пролом на река Воротан. Построен е през IX-X в. и се счита за перлата на арменската средновековна архитектура. Някога той е бил главен духовен и културен център на Армения. Този манастир е свързан с много интересни легенди, някои от които ще ви разкажем днес:

Произходът на името

Говори се, че майсторът, който построил манастира, в края на работата си поискал да му донесат две дървени стърготини. Взимайки ги, той се помолил на Бога и казал: „ogni Surb ta tev“, което се превежда от арменски като: „Нека Светият Дух изпрати криле“. След тези думи той скочил в бездната. В полет крилата растяли зад гърба му и той отлетял, а манастирът бил наречен в чест на това чудо - Татев, което означава „дай крила“.

Има още една легенда, свързана с етимологията на Татевския манастир. Според нея ученикът на апостол Фадей Евстатий проповядвал християнството в Армения и на това място той намерил смъртта. През IV век над гроба му е построен храм и е наречен в негова чест.

Змията и гарванът

В древни времена жителите на региона Сюник считали змията за покровителка на дома и вярвали, че щастието ще напусне къщата на този, който убие змията. Веднъж монасите изтегляли вода от реката и загребали отровна змия. Враната, която живеела по тези земи, като видяла какво се случва, се втурнала на помощ и започнала да кълве змията. Преди смъртта си, отровната змия ухапала птицата и тя умряла. Благодарни монаси погребали птицата до дома си.

За гордостта

Веднъж двама възрастни майстори се върнали в родното си село - строител на църкви и училища и свещеник, който прекарвал вода по селата. Те решили да построят последния храм в родното си село и да прекарат вода до него. Преди началото на работата двамата майстори спорели кой ще завърши работата по-скоро. Най-сетне те сключили договор - този, който довърши работата по-рано, заслужава честно име и ще бъде благословен от хората. Минало много време и духовникът видял, че майсторът почти е завършил строежа. Не искал да загуби и си послужил с хитрост. Там, където водата трябвало да потече, той сложил бяло платно. Отдалече, развявано от вятъра, платът приличал на водопад. Майсторът строител преди да сложи последния камък се обърнал и видял този мним водопад в далечината. Горд и неприемащ загубата, той скочил от скалите, а потокът бил „потока на свещеника“.