Грузия

Големи градове	Тбилиси, Кутаиси, Батуми, Рустави
Климат	континентален
Интернет домейн	.ge
Телефонен код	+995
Държавно устройство	Парламентарна република
Химн	Tavisupleba
Религия	християнство

Безспорно Грузия има дълга и интересна история, любопитни легенди и предания, неповторими природни гледки и още много неща, които впечатляват пътешествениците. Въпреки че територията ѝ е почти два пъти по-малка от тази на България, в нея се срещат високи, зелени планини, от които можете за отскочите от величествените склонове на Кавказ и да се потопите в Черно море, като по пътя ще минете през по-ниски планински възвишения, каньони, китни долини, покрай спокойни или буйни реки, цветни автентични селца и езера.
Грузия е разположена между Русия и Турция, на границата между Европа и Азия, на източния бряг на Черно море. Някои институции я причисляват към Източна Европа, а други – и към Европа, и към Предна Азия. Страната се разглежда като част от съвременна Европа. Като естествена северна граница се издигат южните склонове на Голям Кавказ, през които е прекаран тунелът Роки, който свързва Грузия с Русия. На юг са разположени Малък Кавказ и Арменското плато. Исторически погледнато, западната част на Грузия се е наричала Колхида, а източната – Иберия. Поради сложно географско разположение, планините също изолират северния регион Сванетия от останалата част на Грузия.

Между двете големи планини е разположена Колхидската низина. Тя е отделена на запад от областите Долна Картли и Вътрешна Картли чрез разположените от север на юг планини Лихи. Най-високият връх в Грузия е Шхара, висок 5 068 m. Най-дългата река е река Кура – 1 364 km. Най-голямото езеро е Паравани, което заема площ от 37,5 km². Най-дълбоката пещера, Вороня, със своите 2 190 m е същевременно и най-дълбоката в света.
На северозапад е разположена автономната република Абхазия, на югозапад – автономната република Аджария, на север – областта Южна Осетия. Абхазия и Южна Осетия не са под контрола на Грузия и се стремят към независимост, която е предмет на продължаващ териториален спор между грузинското правителство и предимно негрузинското население там.

По време на Античността са били създавани множество малки царства в този регион. Колхидското царство и Царство Иберия приели християнството през ранната половина на IV век. Обединеното Царство Грузия достига върха на своята политическа и икономическа сила по времето на царуването на Давид IV Строителя и Царица Тамара през XI и XII век. След това районът е превзет от различни големи империи. През късния XVIII век Източна Грузия (Картли-Кахетинското царство) сключва съюз с Руската империя и е анексирана през 1801 година. След кратка независимост, следвана от Руската революция през 1917, Грузия става част от Съветския съюз (1921). След независимостта си през 1991, посткомунистическа Грузия страда от гражданско неспокойствие и икономическа криза, което продължава през цялото десетилетие. Това продължава до Революцията на розите през 2003 г., след която новото правителство въвежда демократически и икономически реформи.

Традиционна грузинска супра е част от грузинското културно наследство – на масата са поднесени различни ястия, от които си избирате и сервирате, а важна роля по време на супра е т.нар. тамада – или човек, който вдига тостовете. Неговата роля е да открие празника с подходящ тост, а след това да избира кой от гостите да поздрави останалите участници в банкета с подходящ тост. Много важно за тамада е, както да притежава ораторски умения, така и да пие алкохол без да проявява признаци на опиянение.
На трапезата се сервира царевичен хляб с орехи, боб с орехи, качапури – хляб, напълнен със сирене и яйце, бадрияни – патладжан, напълнен с орехи и чесън, мцвади – шиш с различни меса, чурчкела – изсушен като наденица десерт от ядки, плодов сок, смесени с брашно и други.
Разгледайте всички екскурзии до Грузия

За влизане и пребиваване в Грузия е необходимо да се притежава валиден български паспорт или лична карта.

От 8 юни 2015 г. българските граждани, както и чужденците, които имат статут на постоянно пребиваващи в Република България, са освободени от изискването да притежават визи за влизане и пребиваване на територията на страната в срок до една пълна година. Български граждани, които законно са влезли и са пребивавали на територията на Грузия към 8 юни 2015 г., автоматично получават право на пребиваване до една пълна година.

Българските граждани, които желаят да осъществяват трудова и консултантска дейност за фирми, работещи в Грузия, журналистическа дейност, предприемаческа дейност по законите на страната, да учат в грузински учебни заведения или да пребивават в Грузия с цел събиране на семейства, което налага пребиваване в Грузия за период по-дълъг от една година, биха могли да кандидатстват за получаване на виза „Д”. Получаването на такъв тип виза е задължителна предпоставка за кандидатстване за разрешение за временно пребиваване.

Разрешението за временно пребиваване дава право на притежателя му да пребивава, да посещава и да напуска страната без виза в рамките на неговата валидност. За получаването на разрешение за временно пребиваване може да се кандидатства само на територията на Грузия пред компетентните служби на Министерството на правосъдието. До 30 дни след получаване на разрешението, чуждият гражданин следва да получи карта за временно пребиваване, с която легитимира статута си пред властите в страната.

За просрочен престой над една пълна година се налагат глоби от порядъка на 180 гр. лари за просрочен престой до три месеца и 360 гр. лари за просрочен престой над три месеца.

Специални изисквания по отношение на паспортния контрол

При влизане в Грузия граничните власти са в правото си и могат да поискат от пристигащите чуждестранни граждани допълнителна информация и/или документи относно целта на посещението и намерението за напускане на страната в срок (покана от физическо или юридическо лице, хотелска резервация, обратен самолетен билет), наличието на достатъчно финансови средства за осигуряване по време на пребиваването, застраховка (здравна и „злополука”), валидна за територията на страната, а при транзитно преминаване – разрешение за влизане в следващата страна. В резултат на осъществената проверка, на съответния чуждестранен гражданин може да бъде отказан достъп до територията на Грузия.

При преминаване следва да се представи задграничен паспорт с валидна виза (ако това се изисква) или валидна лична карта. Печатът на ГКПП следва да отбелязва влизане/напускане. При преминаване на ГКПП Сарпи, Садахло, Логодекхи и Червения мост проверката на паспорта и автомобила се извършва от митнически служител или служител на гранична полиция на една от двете гранични държави (комбиниран/опростен граничен контрол). Ако преминаващият е чуждестранен гражданин и се движи с МПС с чуждестранна регистрация и без допълнителен товар, процедурите по влизане/напускане включват регистрация на МПС в компютърната система на Патрулната полиция и поставяне на дата и печат в паспорта на водача/собственика.

При влизане на МПС през сухопътна граница валидността на стикера е 65 календарни дни, а при влизане по морска граница – 90 календарни дни.

За граждани на страните-членки на ЕС не се изискват задължителни ваксинации при транзитни пътувания и туристически посещения.