Красивият остров Тайван част 1

Красивият остров Тайван

- В Тайланд е много хубаво, и аз съм бил там!

- Нее, отивам в Тайван!
(откъс от различни разговори с различни хора, които проведох преди да замина)

И там е много хубаво!...

 Видяхме с очите си това красиво кътче от Земята миналата година - 2019. Стъпихме там. Запечата се в сърцата ни.

Като великите откриватели през 16 век, и ние, избродили много от познатите маршрути, отправихме поглед към една по-различна дестинация за екскурзия. В исторически план за първи път Тайван се появява на картата тогава - през 16 век, под името Формоза, което означава на португалски „красивият остров“. Разбираме защо.

Първа среща, добре дошли

На летището ни посрещна усмихнатата Тифани, местния ни екскурзовод. Всички питаха дали Тифани е истинското й име (не е). Хвърлих бегъл поглед, 3 бързи снимки към макета на летището Таоян, изработен от лего блокчета, и няколко формалности по-късно отпътувахме за Тайпе, основни насоки, обяснихме за питейната вода, за тайванските долари. Тифани показва малката си длан с дълги хубави пръсти, изпънати нагоре и ни обяснява, че Тайван има формата на човешка длан, а ние сме горе. Разбрахме, че най-добрата марка бира е Taiwan, докато минавахме по перфектните пътища, издигащи се на 4 нива. Отдалече разпознах Тайпе 101, извисяващ се над вечерния град. Блести и бди над Тайпе елегантно в лилаво, а цветът е различен според дните от седмицата. Истинска икона, пазител, символ.

Пристигнахме късно. Знаех предварително, че Тайпе е град със зашеметяващо кулинарно разнообразие и множество ресторанти - 161, включени в каталога на Мишлен.

Гладни и жадни хора - нямаше как да не приемем за добра идея да пробваме и тази тяхна така хубава бира. Приветстваха ни развяващи се тайвански знамена, строени около централния булевард, и отново пазителят на града в далечината – небостъргачът Тайпе 101. Винаги се вълнувам при първата разходка в нов град, а Тайпе няма как да не те развълнува – мащабно строителство, смайващ ред, чистота, но и откритост, душевност и чар. Разходката по вечерните улици на Тайпе е безопасна, а хората са услужливи и усмихнати и говорят чудесен английски, който започват да изучават задължително в трети клас. По тротоарите виждахме симпатичните редици от мотопеди, обичайна гледка в градовете на Азия, защото осигуряват лесно придвижване в тежкия трафик. След кратко гладно търсене, попадане в ресторант, в който трябваше да си сготвим сами, срещу което мъжката част от групата възропта, свихме в странична уличка и с помощта на една усмихната млада дама намерихме малко непретенциозно заведение, където да хапнем – задачата не беше много лесна с оглед на късния час, но най-после триумфирахме над глада. Ресторантчето беше украсено с гирлянди от знаменца и табелки от Куба.

Поръчах си специалното кимчи на заведението от любопитство, идвайки от Корея, а то беше невероятно вкусно, малко по-сладко от корейското, с по-мека пикантност, и бирата беше наистина фантастична. Доволни се прибрахме в хотела, за да събираме сили.

Езерото Сън Муун – централен Тайван

Сутринта тръгнахме към езерото Сън Муун. Нарича се така заради своята форма - от птичи поглед тя се променя от греещо слънце в северната си част към лунен сърп в южната. Отбелязах си наум, че тайванците са интересен дисциплинирано-поетичен народ.

Отивахме там, където живее част от коренното население – аборигените. В Тайван има 16 аборигенски общности. Традициите, облеклото, преданията, вярванията им са живи, макар и по един съвременен начин. Тао е най-малката общност, състояща се само от около 500 души. Ключово значение за тях – спиритуално и стопанско, има езерото. Неговите потайни води променят нюансите си – от дълбоко синьо до изумруденозелено. Гледката към езерото и околните планини спира дъха със своята красота и поставя човека в състояние на преклонение пред великата умела ръка на природата – най-изкусният майстор. Сън Муун е най-големият воден басейн в Тайван с площ 7.93 кв.км и дълбочина до 27 м. Плуването в него е разрешено само веднъж годишно по време на ежегодния фестивал, който се провежда в началото на септември, в неделя, и привлича десетки хиляди хора от цял свят на възраст между 8 и 75 години. По това време цял добре охраняван коридор от езерото с дължина 3 км се превръща в пейзаж от шарените точки на плувните шапки и буйове на участниците. През останалото време е „спокойно като езеро“.

 Храмът Уен У е кацнал на брега и ни посрещна след 3 часа и половина. Не е древен – строежът му е завършен през 1938 по времето на японската окупация (1895-1945), но е наистина впечатляващ. Посветен е на бога на войната и Конфуций. Детайлите в целия храм са смайващи – характерни за храмовете в Тайван, богато орнаментирани и украсени олтари и тавани, изкусно извити дракони с дълги мустаци върху жълтите покриви, хиляди молитвени камбанки, каменни резби, а ако имате ентусиазма да изкачите стъпалата в задната част на храма, наградата е прелестната гледка към езерото.