Красивият остров Тайван част 1
Красивият остров Тайван
- В Тайланд е много хубаво, и аз съм бил там!
- Нее, отивам в Тайван!
(откъс от различни разговори с различни хора, които проведох преди да замина)
И там е много хубаво!...
Видяхме с очите си това красиво кътче от Земята миналата година - 2019. Стъпихме там. Запечата се в сърцата ни.
Като великите откриватели през 16 век, и ние, избродили много от познатите маршрути, отправихме поглед към една по-различна дестинация за екскурзия. В исторически план за първи път Тайван се появява на картата тогава - през 16 век, под името Формоза, което означава на португалски „красивият остров“. Разбираме защо.
Първа среща, добре дошли
На летището ни посрещна усмихнатата Тифани, местния ни екскурзовод. Всички питаха дали Тифани е истинското й име (не е). Хвърлих бегъл поглед, 3 бързи снимки към макета на летището Таоян, изработен от лего блокчета, и няколко формалности по-късно отпътувахме за Тайпе, основни насоки, обяснихме за питейната вода, за тайванските долари. Тифани показва малката си длан с дълги хубави пръсти, изпънати нагоре и ни обяснява, че Тайван има формата на човешка длан, а ние сме горе. Разбрахме, че най-добрата марка бира е Taiwan, докато минавахме по перфектните пътища, издигащи се на 4 нива. Отдалече разпознах Тайпе 101, извисяващ се над вечерния град. Блести и бди над Тайпе елегантно в лилаво, а цветът е различен според дните от седмицата. Истинска икона, пазител, символ.
Пристигнахме късно. Знаех предварително, че Тайпе е град със зашеметяващо кулинарно разнообразие и множество ресторанти - 161, включени в каталога на Мишлен.
Гладни и жадни хора - нямаше как да не приемем за добра идея да пробваме и тази тяхна така хубава бира. Приветстваха ни развяващи се тайвански знамена, строени около централния булевард, и отново пазителят на града в далечината – небостъргачът Тайпе 101. Винаги се вълнувам при първата разходка в нов град, а Тайпе няма как да не те развълнува – мащабно строителство, смайващ ред, чистота, но и откритост, душевност и чар. Разходката по вечерните улици на Тайпе е безопасна, а хората са услужливи и усмихнати и говорят чудесен английски, който започват да изучават задължително в трети клас. По тротоарите виждахме симпатичните редици от мотопеди, обичайна гледка в градовете на Азия, защото осигуряват лесно придвижване в тежкия трафик. След кратко гладно търсене, попадане в ресторант, в който трябваше да си сготвим сами, срещу което мъжката част от групата възропта, свихме в странична уличка и с помощта на една усмихната млада дама намерихме малко непретенциозно заведение, където да хапнем – задачата не беше много лесна с оглед на късния час, но най-после триумфирахме над глада. Ресторантчето беше украсено с гирлянди от знаменца и табелки от Куба.
Поръчах си специалното кимчи на заведението от любопитство, идвайки от Корея, а то беше невероятно вкусно, малко по-сладко от корейското, с по-мека пикантност, и бирата беше наистина фантастична. Доволни се прибрахме в хотела, за да събираме сили.
Езерото Сън Муун – централен Тайван
Сутринта тръгнахме към езерото Сън Муун. Нарича се така заради своята форма - от птичи поглед тя се променя от греещо слънце в северната си част към лунен сърп в южната. Отбелязах си наум, че тайванците са интересен дисциплинирано-поетичен народ.
Отивахме там, където живее част от коренното население – аборигените. В Тайван има 16 аборигенски общности. Традициите, облеклото, преданията, вярванията им са живи, макар и по един съвременен начин. Тао е най-малката общност, състояща се само от около 500 души. Ключово значение за тях – спиритуално и стопанско, има езерото. Неговите потайни води променят нюансите си – от дълбоко синьо до изумруденозелено. Гледката към езерото и околните планини спира дъха със своята красота и поставя човека в състояние на преклонение пред великата умела ръка на природата – най-изкусният майстор. Сън Муун е най-големият воден басейн в Тайван с площ 7.93 кв.км и дълбочина до 27 м. Плуването в него е разрешено само веднъж годишно по време на ежегодния фестивал, който се провежда в началото на септември, в неделя, и привлича десетки хиляди хора от цял свят на възраст между 8 и 75 години. По това време цял добре охраняван коридор от езерото с дължина 3 км се превръща в пейзаж от шарените точки на плувните шапки и буйове на участниците. През останалото време е „спокойно като езеро“.
Храмът Уен У е кацнал на брега и ни посрещна след 3 часа и половина. Не е древен – строежът му е завършен през 1938 по времето на японската окупация (1895-1945), но е наистина впечатляващ. Посветен е на бога на войната и Конфуций. Детайлите в целия храм са смайващи – характерни за храмовете в Тайван, богато орнаментирани и украсени олтари и тавани, изкусно извити дракони с дълги мустаци върху жълтите покриви, хиляди молитвени камбанки, каменни резби, а ако имате ентусиазма да изкачите стъпалата в задната част на храма, наградата е прелестната гледка към езерото.
Магическо усещане... Тук научихме как да се помолим и как да направим труден избор, търсейки знак, хвърляйки две дървени плочки. Хвърлихме плочките, всеки със своите мисли, и умиротворени се отправихме към пагодата Си Ен.
Чан Кай Ши я построява през 1971 година в чест на своята майка. Потеглихме нагоре по специално изградена туристическа пътека, сред естествената растителност – бамбук, папрати, филодендрони, орхидеи и кафе.
Няколко десетки стъпала по-късно всеки вече беше леко задъхан, а няколко самоделни тояжки ни се притекоха на помощ. След около 20 минути най-после изкачихме всички стъпала и – ето я и нея... ами заслужаваше си. Пагодата се извисява на 46 метра височина, които, добавени към 954-те метра на хълма, правят тържествено кръглата височина от 1000 метра, на които се извисява Си Ен над езерото.
С ентусиазъм влязох и продължих да се катеря, защото след старата камбана в края на стълбите навън ме очакваше драматичната гледка на Сън Муун, сгушен сред планината. Емоционалната ми същност ме изпълни с възторг, защото Вселената беше пред очите ми. Магическо усещане!
Изморени се спуснахме обратно надолу и потеглихме към Ита Тао – „селище на аборигени“, където щяхме да пренощуваме. Всъщност аборигените на Тайван са съвсем обикновени хора, визуално много далече от образа, който изплува в съзнанието ни за клекнал див и рошав човек, който пали огън в пустошта. В селцето има стара улица с работилници, магазинчета за сувенири, сергии, на които се продава аборигенско вино, традиционни шапки и дрехи, и... 7/11. Хотелът ни се намира на брега на езерото, а в него са отсядали редица значими личности от целия свят, за което свидетелстват рамките със снимки, гордо окачени на стените във фоайето. Всичко тук навява спокойствие и мистика.
На кея има платформа и осветени павилиони за вечерни романтични разходки. Тук по случайност успяхме да се насладим на акустично изпълнение на млад музикант и певец, излъчван на живо в канала му в Youtube. Магическо преживяване, в хармония с вибрацията на цялата местност.
Човекът пееше предимно на китайски и ние нищо не разбирахме, но дори и да е пял за пиле с ориз, беше много хубаво.
На сутринта плавахме по водите на езерото. В средата му, „между слънчевата и лунната част“, се намира остров Лалу – свещен за Тао. Легендата разказва, че докато ловували в планината, предците на Тао забелязали красив бял елен. Последвали го и той ги отвел до езерото, което изобилствало от риба. Пленени от красотата и богатствата на езерото, Тао се заселили тук. Тази легенда е увековечена с издигането на мраморна статуя на остров Лалу, до който достъпът е позволен единствено за извършване на религиозни обреди.
Легендите на Тао обясняват връзката между земята и човека, хармонията между духовете и живите. Обичаите им почитат предците, молитвите им са за мир, здраве, да имат достатъчно храна на масата и дреха на гърба си. Изображенията на сови надничат отвсякъде с големите си очи - рисунки, фигурки, сувенири, защото са символ на късмет и защита. Типичните ястия се състоят от риба, месо, ориз, зеленчуци, а интересна напитка, приготвяна тук, е специално оризово вино с приятен сладък вкус. Научихме също, че Тао имат вещици, веднага се поинтересувахме какви са условията, за да си вещица, побутвайки се със смях. Вещицата е уважавана фигура в общността, разказва Тифани, почти колкото и вождът. Наслаждавайки се на чудните цветове на водата и планините, обвити в нежна мъгла, минахме покрай Лалу и после обратно към кея. Време беше да отпътуваме от мистичното и вълшебно езеро.
Каосюнг – южен Тайван
Пред очите ни се сменяха полета с различни овощни градини и плантации – видяхме как растат драконовите плодове, мангото, а огромни, узрели и сочни ананаси, най-хубавите на света, ни спряха за почивка в една крайпътна ферма.
Няколко ананаса по-късно продължихме и след 2 часа и половина пристигнахме в манастирския комплекс Фо Гуан Шан. Обядвахме тук – „сори, ноу биър, енд мийт“, тъй като се намирахме в будистки манастир. Грандиозният комплекс, дом на свещена реликва на Буда, свързан с най-голямата благотворителна организация в Тайван, въздейства с усещането за спокойствие и простор. В състава му влизат 4 двойки пагоди, всяка от които дом на различни музейни колекции, и огромната 120-метрова статуя на Буда.
Навлязохме в Каосюнг – третият по население град на острова. Отидохме до езерото Лотос, а часът беше 5 и слънцето започваше да залязва, обагряйки небето в нежно розово. Езерото е приказно, както името му предполага, украсено с естествената свежа красота на лотоса, а човешката ръка е сътворила пролетния и летния павилион и пагодите Тигър и Дракон. Целият пейзаж тук е танц на цветовете, изкуството, водата и природата, слели се с фона на града и високите му постройки. Тук времето никога не стига.
Каосюнг е център на поддръжниците на едно от политическите движения в Тайван – така наречената „зелена партия“. Хората тук са умни и активни. Научихме, че реката, преминаваща през града, е била силно замърсена, представлявала своеобразна екологична катастрофа, и е почистена в мащабна акция, инициирана от правителството през 1979. Днес е любимо място за срещи и разходки, провеждане на фестивала на фенерите и състезание с драконови лодки, наричана „гръбнакът на града“. Реката се казва Любов. Поетично-дисциплинирани тайванци!
Кученце, което ходи на 2 крака в Каосюнг.
След вечеря ни предстоеше да се запознаем с друго тайнство – нощните пазари на Тайван. Тъй като гъстотата на населението е голяма, а територията – ограничена, тук живеят на много етажи и много пластове. Обясниха ни, че тук е напълно възможно училищният двор да се превърне в пъстър пазар вечерно време – трябва да се пести пространство.
Пазарът Лиухе е като живо същество – нощно животно. Тук можете да намерите вкусни плодове – всякакви плодове, по които да ви останат очите, сухи цветя, дрехи, сергии с оранжеви раци, море от магнитчета и електроника, сувенири, много бързо да преминете покрай зоните, в които продават МИРИЗЛИВО тофу (веднага можете да разберете защо така се казва, ако се доближите на най-много 2 метра), можете да наблюдавате местни забавления и игри, като тази игра с бутилки,
в Тайван хазартът е забранен
и този малък свят е населен с хора, окъпан от неонови светлини, ограден от автомати за играчки, шарени магазинчета за чай с балончета и сладолед, украсени с анимационни герои.
Пъстрите пазари на Азия са една специална отделна тема за размисъл.
Обратният път към "пръстите" на Тайван, Тайпе и северните градове вижте тук - втора част.
Програмата ни за екскурзия до Южна Корея и Тайван можете да видите тук.